Ру'йет-и Хилял

(Наблюдаване на новата Луна)

В един хадис-и шериф цитиран в "Меракил-фелях", се казва: "Когато видите полумесеца започнете оруджа (поста)! Когато го видите отново, прекратете оруджа (говеенето)!" Според тази заповед, месец Рамазан започва, когато Луната (новия полумесец) се вижда за първи път. Ибни Абидин в раздела за къбле и авторите на книгите "Еши'ат-ул-лемеат" и "Ни'мет-и ислям" известяват, че да се започва оруджа, позовавайки се на календари или изчисления преди да се види новия полумесец не е допустимо.

Това също се обяснява в "Ибни Абидин": "…За да се разбере началото на Рамазан не се следват астрономически изчисления. Началото на Рамазана се случва, когато се види полумесеца в небето. Това се казва в хадис-и шериф: "Започнете оруджа, когато видите полумесеца!" Изгрева на Луната не се разбира с виждане, а чрез изчисления. Направените изчисления винаги са правилни. Въпреки това, както полумесеца може да се види в нощта на изгрева, така може да не бъде видим тази нощ и да е възможно виждането му в следващата нощ. Началото на Рамазан не започва според изгрева на Луната, а когато се види полумесеца в небето, така е заповядано." Тъй като календарите указват изгрева на Луната, а не нейното виждане, то началото на месец Рамазан не може да се определи според календарите.

В книгата "Фетава-и Хиндиййе" пише, че е недопустимо (не е джаиз) да се започне Рамазан и Байрям според календарите (таквимите). Когато в тридесетата нощ на Ша'бан се вижда полумесеца в един град, то в целия свят трябва да започне оруджа (постенето). Полумесецът, който се вижда през деня, принадлежи на следващата нощ.

В тридесетата нощ на месец Ша'бан, след залеза на Слънцето, да се търси новия полумесец и веднага след като се види новата Луна да се отиде при кадия и да се информира, [за всеки мюслиманин] е ваджиб-и кифайе. Такийюддин Мухаммед Ибни Дакик посочва, че новата Луна никога не може да бъде видяна преди да са изминали един или два дни от иджтима'и неййирейн = съединение (конюнкция).

Във всеки век, на всяко място, месец Рамазан е започвал с виждане на полумесеца. Но през последните години месец Рамазан започва чрез изчисляване на времето на изгрева на Луната. По този начин, месец Рамазан не е започнал съгласно ахкям-и ислямийе (предписанията на исляма).

В книгата "Меджму'а-и Зухдиййе" се казва: "Един човек, който вижда новата Луна на месец Шеввал не може да прави ифтар. Защото, при облачно време е необходимо двама мъже или един мъж и две жени, да потвърдят, че са видели новата Луна на Шеввал. Ако небето е ясно, необходимо е много хора да станат свидетели на полумесеца на Рамазан и Шеввал." В "Кадихан" се посочва: "Ако новата Луна залезе след Шафак (нощната молитва) принадлежи на втората нощ (на новия месец); ако тя залезе преди  Шафак, тя принадлежи на първата вечер.

На места, където Рамазан и месеца, съдържащ дните на баяйрям, не могат да бъдат определени чрез потвърждение на свидетели, както е нужно съгласно предписанията на шериата, то първия ден от месец Зилхидже се изчислява, а оттам и десетия ден, т.е. първия ден на Курбан байрям. Първият ден на байряма е денят, определен от това изчисление. Или е на следващия ден. Не може да бъде един ден по-рано. Тъй като новата Луна не може да се види в небето преди да е изгряла.

Луната, както съпровожда Слънцето и звездите в техните ежедневни движения от изток на запад, също така се движи в посока запад-изток около Земята. Това движение е по-бързо, отколкото годишно движение на Слънцето от изток на запад. Едно завъртане на Луната завършва за 27 дни и 8 часа. Ето защо, тя завършва своя дневен цикъл около 50 минути и 30 секунди след звездите. Слънцето, завършва своя цикъл четири минути след (звездите). Вследствие на което Луната, в сравнение с предишния ден, се появява в средата на деня, по-късно от Слънцето и в първата нощ залязва 45 минути след Слънцето. Между равнината на лунната орбита и равнината на еклиптиката е налице ъгъл от около пет градуса. При всяко завъртане, Слънцето и Луната се събират на едно място със Земята и трите небесни тела се подреждат в права линия. Това явление се нарича иджтима'и неййирейн = конюнкция (съединение). В това състояние, обърнатата към нас страна на Луната става тъмна. Ние не можем да видим Луната. Този период от време се нарича Мухак (Тъмна Луна). Периода на времето мухак не е определено. То варира от двадесет и осем часа до седемдесет и два часа. Османските календари дават максимум три дни. Времето на иджтима'и неййирейн = конюнкция е точно по средата на периода на мухак. Научни календари предоставят месечни таблици, показващи промените в продължителността му. Тъй като Земята се върти около Слънцето, времето между две иджтима' = конюнкции е 29 дни и 13 часа. По време на иджтима', Слънцето и Луната по едно и също време преминават в средата на деня. Ако ъгълът между двете линии, свързващи Земята и Луната, Земята и Слънцето (елонгация) е по-малък от осем градуса [приблизително четиринайсет часа след момента на иджтима'], то Луната не може по никакъв начин да се види от никъде. Когато ъгълът става максимум осемнадесет градуса, Луната излиза от състояние на невидимост и в рамките на четиридесет и пет минути по време на залез слънце на западния хоризонт може да се види новият полумесец. Но на петдесет и седмата минута поради Ихтиляф-и манзар (лунен паралакс), когато тя достигне позиция пет градуса над хоризонта, вече не може да се види. След като Луната излиза от състояние на невидимост, новият полумесец може да се наблюдава в тези страни (в тези географски ширини), където слънцето залязва. Що се отнася до по-късните часове, или през нощта, тя може да се наблюдава след залез слънце в страните, които се намират на запад.

Целта на тези изчисления не е да се определи времето, когато започва лунния месец, а за да се определи (началото на) месеца, когато новата луна може да се види. Имам-и Субки също казва така. Не трябва да се вярва на хората, които преиначават думите на имама. (Коментари на Тахтави и Шернблаби). На двеста осемдесет и девета страница от първия том на "Ибни Абидин", в разяснението за това как да се намери посоката Къбле, се посочва: "Учените казват, че ние не трябва да се доверяваме на календарите (таквимите) в определянето на първия ден от Рамазан-и шериф. Защото оруджът (постът) става фарз след виждане на новата Луна в небето. Пейгамберът (Пророкът) ни Мухаммед "салляллаху алейхи ве селлем" казва: "Започнете оруджа, когато видите новата Луна!" От друга страна, изгрева на Луната, зависи от изчисленията, а не от виждането. Изчисленията са действителни и новата Луна изгрява в нощта, посочена чрез изчисления. И все пак вместо тази нощ, може да се види на следващата нощ и е необходимо да се започне оруджът в нощта, която се вижда, а не в нощта, която трябва да се появи (според изчисленията). Така повелява исляма." Да се търси новата Луна в небето е ибадет (поклонение). Както се вижда, да се обявява началото на Рамазан-и шериф предварително, е показател за непознаването на исляма. По същия начин, първия ден на Курбан байрям се определя чрез виждане на новата Луна на месец Зилхидже. Денят Арафе е деветият ден от месец Зилхидже, който е посочен в календарите и се намира чрез изчисления или е следващия ден. Хаджа извършен от тези, които отиват на Арафат ден по-рано не е валиден. Така че никой от тях не става хаджия. Когато слънцето залязва на 29 ден от месец Ша'бан, на западния хоризонт да се търси полумесеца на Рамазан е ваджиб.

Когато "адил" т.е. мюслиманин, който не извършва големи грехове и е от убежденито на Ехл-и суннет, вижда полумесеца в облачно време, той уведомява за това съдията или управителя. Ако той [съдия или управител] приеме, на всякъде започва Рамазан. Там, където няма съдия или управител, когато един мюслиманин види полумесеца, на това място започва Рамазан.

Думите на ехл-и бид'ат и фасък не са приемливи. При ясно време, много хора трябва да съобщят. Ако не се види полумесеца, месец Ша'бан се счита тридесет дни и на следващия ден е началото на Рамазан. Рамазан не започва с календари (таквими) или астрономически изчисления. Това се посочва в "Бахр", "Хиндиййе" и "Кадихан": "Ако пленник в Дар-ул-Харб държи орудж (пости) в продължение на един месец, без да знае началото на Рамазан, следвайки изчисленията по календар, той би могъл да започне оруджа един ден по-рано, на втория ден или на първия ден от месеца. В първия случай, той ще започне оруджа един ден преди началото на Рамазан и ще направи байрям в последния ден на Рамазан. Във втория случай, той няма да пости в първия ден на Рамазан и ще говее последния си ден на байрям. И в двата случая той ще е държал орудж в продължение на двадесет и осем дни от Рамазан и той ще трябва да направи два дни каза (да навакса) след байряма. В третия случай е съмнително, дали първия и последния ден от всички тридесет дни на неговия орудж съответстват на реалното време на Рамазан. Понеже оруджа в съмнителните дни не е сахих (действителен), той трябва да направи два дни каза." От тук става ясно, че тези, които започват оруджа, не виждайки полумесеца, а с календари, които се изготвят по-рано, трябва да направят два дни каза след байряма. Например, някои казват: "От къде се появи това да се държи орудж два дни, като каза след Рамазан? Няма такова нещо в нито една книга." Погрешно е да се каже, че това не е записано в книгите. Защото във всеки век, на всяко място, месец Рамазан е започвал с виждане на полумесеца. Нямало нужда да постят два дни, като каза. Днес, обаче, месец Рамазан започва според предварителните изчисления, кога новата Луна ще бъде видяна. Ето защо, началото на Рамазана не съответства на ахкям-и ислямиййе (предписанията на исляма). Че тази грешка следва да бъде поправена чрез орудж в продължение на два дни, с намерение за каза, след Рамазан байрям е написано в Тахтави, тълкованието на "Меракил-фелях". Ако човек започва орудж, без да види новата Луна на Рамазан и след това, ако на двадесет и деветата нощ наблюдава новата Луна на байрям (което означава, че на следващия ден е началото на следващия месец Шаввал и в същото време на първия ден от байряма), и ако месец Ша'бан е започнал чрез наблюдение на новолунието, то трябва да извършва каза за един ден (т.е., да държи орудж един ден отново) след байрям. Но ако месец Ша'бан не е започнал чрез наблюдаване на новата Луна, то трябва да направи каза два дни (т.е., да държи орудж два дни, с намерение за каза), това е написано в (най-известните книги) "Хиндиййе" и "Кадихан".

Ибни Абидин "рахиме-хулллаху теаля" в книгата си "Редд-ул-мухтар" казва: "Ваджиб-и кифайе е за всеки разумен и балиг (пълнолетен) мюслиманин да търси полумесеца, т.е. новата Луна в небето в началото на месец Рамазан. Също така е ваджиб да информира кадията, т.е. съдията, когато види [полумесеца]. В момента, когато кадията приема и обявява [началото на Рамазан], тогава става фарз за всички мюслимани [във всички страни] да постят този ден. В облачно време, се приемат словата на един адил мюслиманин. При ясно време, много хора трябва да съобщят. На места, където няма мюслимански кадия или управител, Рамазан започва, когато адил (надежден) мюслиманин каже, че е видял новата Луна и тези, които го чуят, трябва да започнат оруджа (постенето). Не е джаиз (позволено) да се започва Рамазан по календар или чрез изчисления. Дори ако те са верни, те не служат като аргумент, за да започне Рамазан. С подобни източници на информация, които информират предварително за появата на полумесеца на Рамазан, не започва оруджа в месец Рамазан. Шафи'итския учен Имам-и Субки "рахиме-хуллаху теаля" казва: "Ако в тридесетата нощ на Ша'бан, някой съобщи, че е видял полумесеца, а изчисленията определят, че новата Луна ще изгрее следващата нощ, в този случай се вярва на изчисленията. Защото изчисленията са правилни. Невъзможно е да се види полумесеца, една нощ преди да е изгрял." [Началото на Рамазан чрез виждане на полумесеца, може да бъде един ден след деня посочен чрез изчисление. Но не може да бъде един ден по-рано.] Шемс-ул-еимме Халвани "рахиме-хуллаху теаля" заявява: "Началото на месец Рамазан започва с виждане на полумесеца. А не с изгрева на Луната. Тъй като изчисленията определят нощта, когато изгрява Луната, а началото на месец Рамазан не може да се разбира чрез изчисления. Когато се обяви Рамазан на едно място с думите на двама адил (справедливи) мюслимани, съобщавайки: "Ние видяхме полумесеца" или с решение на съдията, става необходимо да се започне оруджа (постенето) във всички части на света. Но с времената за хадж, курбан и намаз не е така. Когато времената за тях са определени в съответствие с едно място, не се налага да бъдат същите и на други места." [С други думи, съблюдава се местното време.]

Тъй като календарите не посочват виждането на Луната, а нейният изгрев, началото на Рамазан не може да бъде разбрано от календарите. Погрешно е да се казва: "Видяхме полумесеца" в предишната нощ на нощта, която е посочена в календара. [Онези, които следват тези грешни слова и отиват на Арафат, хаджа им не е сахих (действителен). Те не стават хаджии.]

КАЛЕНДАР ТЮРКИЕ
ДИРЕКЦИЯ ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ВРЕМЕНАТА
Нашият адрес на електронна поща: info@turktakvim.com